У селото има три кметове, двамата са у затворо - третио че иде, като дойдат они да го заместят ♥ Елин ПЕЛИН
Елин Пелин (1877 ~ 1949)
Ветаро
Наше село е на хълм. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дядо поп лови риба. У мил ден си я руча самичък, а у пости я пържат в механата с даскало.
Едно време дядо поп и даскало се караа, караа – щеа очи да си изповадят, а в този момент от них по-големи другари и у околията нема.
Караа се они по две аргументи, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие, и они се сдобриа, та зеа дружно да блажат.
Нали рекъл некой: „ Сговорна тайфа и у петок блажно руча “ – те и они по този начин.
У селото има три кметове, двамата са у затворо – третио че иде, като дойдат они да го заместят.
На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо – Вутови.
Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина – от врато до доле равна като бадем за ракия. Само един недостатък има, че като приказва, подсмърча и си бърка с язико у носо, но кой това ти гледа. Човек без недостатък не може!
Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, но чак у доло грее. Като месечинка над вир – и от горната страна свети и отдоле свети.
Вуте е пък дълго, фино и високо – магаре му под четало минува.
Я сал очаквам да се вземат с Дуда, да забележим каков Крали Марко че се пръкне от них!
То убаво, но на Дуда татко й каков е… Лелее!
Еднаж улезнал Вуте на Дудини в градината, па се скрил в търняко. Съгледа го татко й, па му окне:
– Чекай, сине, да те запитвам, що тражиш у овесо!
– Ветаро ми духна капата, та влезох да я зема – отговори Вуте.
– Я тоя ветър, по този начин и по този начин, декато може да ти земе капата от доло, та да я фърли на връо!
– У, тате, оти да не може – обади се Дуда. – Мене оня ден ми сграбчи шамията, та чак у Вутови на колата на климията!
– Е, па? — запита люто Дудин татко.
– Па слезем язе да я земем, а ветаро духне отново, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне облеклата чак до главата.
– Мълчи мари! – окна татко й. – Тоя ветър едно време ме ожени за макя ти!
От: „ Събрани съчинения в шест тома “, Том 3, Елин Пелин, изд. „ Български публицист “, 1977 година
Снимка: Елин Пелин (1877 - 1949), Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
